Трудовата ни дейност преминава в различни условия. Някои работят в комфортни климатизирани офиси, други – в студени складове и работилници. Строителите се трудят на открито в пек и мраз, операторите на металообработващи машини често са изложени на шум… Някъде е налице висока запрашеност, на други места въздухът е наситен с изпарения от бои и други химикали.
Всички тези фактори са елемент на ЗБУТ (здравословните и безопасни условия на труд) и по един или друг начин влияят на нашето здравословно състояние, производителност, удовлетвореност от работата, възможност за възстановяване.
Най-общо под ФРС разбираме всички въздействия, които ни оказват влияние по време на работа. Задължение на работодателя е да ги идентифицира, оцени, измери (където е възможно) и предприеме мерки за намаляване на тяхното вредно въздействие върху човешкия организъм.
Дали в офиса / цеха / склада е светло или тъмно не е без значение. Недостатъчното осветление може да доведе до зрително напрежение, което от своя страна предизвиква по-бърза умора, главоболие (в перспектива и увреждане на зрението). Може да причини и трудова злополука (например след спъване в неосветено препятствие).
Микроклиматът на работните места в сградите се характеризира с три основни параметъра – температура, влажност и скорост на движение на въздуха. Всеки от параметрите на микроклимата има оптимални и допустими гранични стойности в зависимост от сезона (топъл / студен) и вида на работата (лека / средно тежка / тежка физическа работа). Например ако работите в офис (лека физическа работа) оптималната температура през студения период на годината трябва да е в границите от 20 до 23 °C, а през топлия – от 22 до 25 °C. За същия вид дейност допустимите стойности през студения период са от 18 до 25 °C на постоянни места и от 15 до 26 °C на непостоянни места. По аналогичен начин са дефинирани и стойности на влажността и скоростта на движение на въздуха.
Шумът е навсякъде около нас. По-силен или по-слаб, той е неразделна част от нашия живот. И от трудовата ни дейност. Телевизорът в офиса или непрестанното бърборене на колежката по телефона сигурно са досадни, но не могат да ни навредят, не така обаче стои въпросът с пресата, ъглошлайфа или къртача. Силата на шумовото въздействие се измерва в децибели (dB). Разработени са специални методики на измерване и изчисление на шумовата експозиция. Без да влизам в подробности ще спомена, че въздействието върху човешкия организъм зависи не само от нивото на шума, измерено с шумомера, но и от времето, през което сме изложени на неговото въздействие (не е все едно дали днес ще работим с ъглошлайфа 15 минути или 6 часа). Работодателят е длъжен да проведе замервания и оцени рисковете от шума на работните места. Ако стойностите превишават граничните, трябва да се предприемат мерки за защита на работещите.
Импеданс на контура „фаза-защитен проводник”;
Съпротивление на защитни заземителни инсталации;
Съпротивление на мълниезащитни заземителни инсталации;
Съпротивление на изолация;
Защитни прекъсвачи /ДТЗ/ – ток на задействане; съпротивление на предпазно заземяване;
Допирно напрежение и време за изключване.
дневна стойност на експозиция на вибрации предавани на системата „ръка-рамо” и на цялото тяло.
( оценка на електромагнитното излъчване в подстанции за високо напрежение /ОРУ и ЗРУ/ и трафопостове; оценка на електромагнитното поле в населената околност на предавателни антени към системи за мобилни връзки).
температура на въздуха; относителна влажност на въздуха.
дебит на въздуха; скорост на въздушен поток.
Прах в работна среда: концентрация на прах;
Токсични вещества в работна среда: концентрация на химични агенти във въздуха чрез линейно колориметричен метод с индикаторни тръбички и чрез колориметричен капков метод;
Свободен кристален силициев диоксид (СКСД): концентрация на (СКСД) във въздуха на работната среда;
Минерални масла във въздуха на работната среда: концентрация на минерални масла във въздуха на работната среда;
Качеството на въздуха в помещенията на обществени сгради: измерване на концентрацията на въглероден диоксид (СО2);
Физическо натоварване – определяне на физическото натоварване чрез измерване на сърдечната честота;
Топлинно облъчване – плътност на потока на топлинно облъчване.