Трудова медицина

Трудовата медицина е клон на клиничната медицина, който е най-активен в областта на трудовото здраве. Нейната основна роля е да осигури здравен съвет на организации и индивиди, с което да подсигури най-високи стандарти на здраве и безопасност на работното място, които могат да бъдат постигнати и поддържани.

Служби по трудова медицина

Службата по трудова медицина е основен елемент в системата за управление на здравето и безопасността  при работа. Изпълнява предимно превантивни функции, реализирани чрез оказвана консултантско-съветническа помощ на работодателя, комитетите и групите по условия на труд по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Службата по трудова медицина не изпълнява разпоредителни и контролни функции.

Основните функции на службите по трудова медицина са:

• Да идентифицират и да дават преценка за рисковете, които могат да увредят здравето на работещите;
• Да дават съвети в областта на здравето, безопасността и хигиената на труда, както и по отношение на индивидуалните и колективните предпазни средства;
• Да наблюдават здравето на работниците във връзка с извършваната от тях работа (предварителни и периодични медицински прегледи, наблюдение на рисковите групи);
• Да организират предоставянето на първа помощ и на спешни грижи в случаи на внезапно заболяване, злополука или авария, възникнали на територията на предприятието;
• Да участват в анализа на трудовите злополуки и професионалните болести.

Службата по трудова медицина консултира и подпомага работодателите, комитетите и групите по условия на труд в планирането, организирането и изпълнението на задълженията му по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и за укрепване здравето и работоспособността на работещите във връзка с извършваната от тях работа. Тя съветва и консултира работодателя чрез:

• Участие в разработването и включването на програми за здравословни и безопасни условия на труд в цялостната политика на управление на предприятието;
• Разработване на мерки за отстраняване и намаляване на риска за здравето и безопасността при работа;
• Наблюдение на здравословното състояние на работниците и анализирането му във връзка с извършваната работа;
• Обучение на работници, служители и длъжностни лица по правилата за опазване на здравето при работа, оказване на първа помощ.

Всеки работодател е задължен да осигури  за наетите от него работници и служители обслужване от служба по трудова медицина.

HACCP (на английски: Hazard Analysis and Critical Control Point, „Анализ на опасностите и контрол на критичните точки“) е система за осигуряване на безопасността на храните при тяхното производство и дистрибуция.

Критични точки са тези етапи от производствения цикъл на храните, в които може да се елиминират възможните биологични, химически и физически опасности за човека.

НАССР-системата се концентрира по-скоро върху предотвратяване възникването на опасностите, отколкото върху изследването на крайния продукт. HACCP-системата включва идентифициране на възможните грешки и изготвяне на план за това как да се предотвратят тези грешки.

HACCP системата е част от системи за управление на безопасността на храните – ISO 22000, а също и от IFS, BRC.

Принципи на системата НАССР:

HACCP системата има 7 основни принципа, които са документирани в Codex Alimentarius – Alinorm 97/13A, AppENDIX II. Това са:

• Анализ на опасностите – на този етап се определят потенциалните опасности, свързани с всички етапи на производство на храните.
• Определяне на ККТ – Критичните Контролни Точки – Това са точките от производствения процес, в които опасностите могат да бъдат управлявани/контролирани ефективно.
• Определяне на критичните граници за дадените показатели, които трябва да се спазват, за да е сигурно, че ККТ са под контрол. Примерно – минимална и максимална температура в периода на стерилизация или печене, за да се гарантира отстраняването или редуцирането на опасни микроорганизми.
• Установяване на система за контрол на ККТ чрез наблюдение – Тези процедури определят как, колко често и от кого се наблюдават тези показатели (в случая температурата).
• Установяване на коригиращи действия, когато контролът показва, че определена ККТ е извън контрол.
• Установяване на процедури за проверка на способността на мерките за контрол на ККТ да доведат до планирания резултат.
• Въвеждане на документация, която обхваща процедури и записи за ККТ и анализа на опасностите.

Орган за контрол фактори на работната среда:

Трудовата ни дейност преминава в различни условия. Някои работят в комфортни климатизирани офиси, други – в студени складове и работилници. Строителите се трудят на открито в пек и мраз, операторите на металообработващи машини често са изложени на шум… Някъде е налице висока запрашеност, на други места въздухът е наситен с изпарения от бои и други химикали.

Всички тези фактори са елемент на ЗБУТ (здравословните и безопасни условия на труд) и по един или друг начин влияят на нашето здравословно състояние,  производителност, удовлетвореност от работата, възможност за възстановяване.

Факторите на работната среда(ФРС):

Най-общо под ФРС разбираме всички въздействия, които ни оказват влияние по време на работа. Задължение на работодателя е да ги идентифицира, оцени, измери (където е възможно) и предприеме мерки за намаляване на тяхното вредно въздействие върху човешкия организъм.

• ФРС – Осветеност:

Дали в офиса / цеха / склада е светло или тъмно не е без значение. Недостатъчното осветление може да доведе до зрително напрежение, което от своя страна предизвиква по-бърза умора, главоболие (в перспектива и увреждане на зрението). Може да причини и трудова злополука (например след спъване в неосветено препятствие).

• ФРС – Микроклимат:

Микроклиматът на работните места в сградите се характеризира с три основни параметъра – температура, влажност и скорост на движение на въздуха. Всеки от параметрите на микроклимата има оптимални и допустими гранични стойности в зависимост от сезона (топъл / студен) и вида на работата (лека / средно тежка / тежка физическа работа). Например ако работите в офис (лека физическа работа) оптималната температура през студения период на годината трябва да е в границите от 20 до 23 °C, а през топлия – от 22 до 25 °C. За същия вид дейност допустимите стойности през студения период са от 18 до 25 °C на постоянни места и от 15 до 26 °C на непостоянни места. По аналогичен начин са дефинирани и стойности на влажността и скоростта на движение на въздуха.

• ФРС – Шум:

Шумът е навсякъде около нас. По-силен или по-слаб, той е неразделна част от нашия живот. И от трудовата ни дейност. Телевизорът в офиса или непрестанното бърборене на колежката по телефона сигурно са досадни, но не могат да ни навредят, не така обаче стои въпросът с пресата, ъглошлайфа или къртача. Силата на шумовото въздействие се измерва в децибели (dB). Разработени са специални методики на измерване и изчисление на шумовата експозиция. Без да влизам в подробности ще спомена, че въздействието върху човешкия организъм зависи не само от нивото на шума, измерено с шумомера, но и от времето, през което сме изложени на неговото въздействие (не е все едно дали днес ще работим с ъглошлайфа 15 минути или 6 часа). Работодателят е длъжен да проведе замервания и оцени рисковете от шума на работните места. Ако стойностите превишават граничните, трябва да се предприемат мерки за защита на работещите.

• ФРС – Електробезопасност:

 Импеданс на контура „фаза-защитен проводник”;

Съпротивление на защитни заземителни инсталации;

Съпротивление на мълниезащитни заземителни инсталации;

Съпротивление на изолация;

Защитни прекъсвачи /ДТЗ/ – ток на задействане; съпротивление на предпазно заземяване;

Допирно напрежение и време за изключване.

• ФРС – Вибрации: 

  дневна стойност на експозиция на вибрации предавани на системата „ръка-рамо” и на цялото тяло.

• ФРС – Електромагнитни полета:  

  ( оценка на електромагнитното излъчване в подстанции за високо напрежение /ОРУ и ЗРУ/ и трафопостове; оценка на електромагнитното поле в населената околност на предавателни антени към системи за мобилни връзки).

• ФРС – Некохерентни оптични лъчения

• ФРС – Кохерентни оптични лъчения (лазери)

• ФРС – WBGT Индекс: Гореща заобикаляща среда – оценка на топлинното натоварване чрез индекс на топлинно натоварване (WBGT)

• ФРС – Климатични инсталации: 

  температура на въздуха; относителна влажност на въздуха.

• ФРС – Вентилационни инсталации: 

  дебит на въздуха; скорост на въздушен поток.

Химични агенти във въздуха на работната среда:

Прах в работна среда:  концентрация на прах;

Токсични вещества в работна среда: концентрация на химични агенти във въздуха чрез линейно колориметричен метод с индикаторни тръбички и чрез колориметричен капков метод;

Свободен кристален силициев диоксид (СКСД): концентрация на (СКСД) във въздуха на работната среда;

Минерални масла във въздуха на работната среда: концентрация на минерални масла във въздуха на работната среда;

Качеството на въздуха в помещенията на обществени сгради: измерване на концентрацията на въглероден диоксид (СО2);

Други:

 Физическо натоварване – определяне на физическото натоварване чрез измерване на сърдечната честота;

 Топлинно облъчване – плътност на потока на топлинно облъчване.

Микробиологични изследвания на продукти:

Микробиологичните критерии за безопасност се използват за оценка на биологичната безопасност от момента на готовата продукция до крайния срок на годност на храните. Микробиологичните критерии за хигиена на процесите се използват при  оценката на качествата на суровините, оценката на ефективността на производствените технологии, оценката на нивото на хигиената на производство, за потвърждаване и проверка (верификация) на процедурите, основаващи се на принципите на НАССР и други хигиенни и контролни мерки.

Микробиологичните критерии съдържат следните компоненти:

• Категория храна (вид на хранителния продукт)
• Микробиологичен показател (критерий) (вид на изследвания микроорганизъм);
• План за вземане на проби (n – броят на единиците проби, необходим за характеризиране на продукта; с – допустимият брой проби, който е в границите между m и М );
• Границите, в които микроорганизмът се допуска (където m е фактическата стойност на нормата, а М е допустимото отклонение от нормата);
• Референтния метод за анализ ;
• Етапът (мястото) в хранителната верига, където се прилага критерият ;
• Действията, които се предприемат, когато продуктът не отговаря на изискванията по съответния критерий.

Физикохимични изследвания на продукти:

• органолептични;
• биохимични;
• химични;
• физикохимични.

ДДД услуги:

ДДД произлиза от началните букви на думите: дезинфекция, дезинсекция, дератизация и означава група от взаимодопълващи се мерки за биологична защита, които се прилагат съвместно, по предварително разработен план. С тях се достигат следните цели:

• Дезинфекция – унищожаване на патогени микроорганизми;
• Дезинсекция – унищожаване на вредни насекоми – хлебарки, мравки, кърлежи, бълхи, дървеници, мухи, комари, оси и други;
• Дератизация – унищожаване на гризачи – плъхове и мишки;
• Дезакаризация – унищожаване на кърлежи и акари, паяци и други паякообразни;
• Фумигация- процес на обгазяване на затворени площи, с чиято помощ се унищожават съответните вредители.

Това са комплесни обработки ДДД за свеждането до минимален брой вредители (дезинсекция) от един вид, както и унищожаването на патогенни микроорганизми (дезинфекция) и третиране за вредни гризачи (дератизация). За дълготраен ефект се прилага схема за ежемесечно извършване на ДДД.

Що е oценка на риска?

Оценката на риска е нормативно уредена в Кодекса на труда и ЗБУТ, където са посочени общите задължения на работодателя относно осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.

Според ЗЗБУТ работодателят е длъжен да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обърне особено внимание на три основни момента:

• избор на работно оборудване;
• превенция на риска при използването на химични вещества и препарати;
• правилна организация на работните места;

Благодарение на оценката на риска се създават здравословни и безопасни условия на труд, повишава се мотивацията на служителите, свеждат се до минимум последващите разходи на работодателя за временна нетрудоспособност и се намаляват разходите за компенсации на работниците, работещи в неблагоприятни условия за труд.

Според ЗЗБУТ „Здравословни и безопасни условия на труд“ са такива условия, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица.

• Оценката на риска се извършва от:
• Работодателят, който е длъжен да направи оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите (чл. 16 ЗЗБУТ);
• Лицата, които работят за своя сметка сами или в сдружение с други лица, са длъжни също да направят оценка на риска за здравето и безопас¬ността на работещите;

Задължения на работодателя според ЗБУТ:

• Подава годишна декларация в териториалната дирекция „Инспекция по труда“ Осигурява на своите служители медицинско обслужване от служба по трудова медицина;
• Учредява група по условия на труд в предприятието или организацията;
• Организира първоначално и ежегод¬но обучение на членовете на групите по условия на труд;
• Осигурява на всеки служител подходя¬що обучение по здравословни и безопасни условия на труд;

Оценката на риска включва:

• Цялостна оценка на работните процеси, оборудването, помещенията, работните места, организацията на труда;
• Оценка на използваните суровини и материали и определяне на вероятния риск и застрашените от него лица;
• Оценка на условията за санитарно-битово обслужване и предложения за подобряването му;
• Оценка на риска за здравето при работа, която може да се отрази на здравето на служителя – работа, свързана с високо психично напрежение и други неблагоприятни психосоциални фактори; ритъм на работа и монотонност, работна поза на служителя, режим на труд и почивка;
• Изработва карти за определяне и превенция на опасностите и оценка на риска за безопасност;
• Изработва специални карти за оценка условията на труда за всяко едно работно място;
• Разработване на цялостен проект на план за намаляване и елиминиране на риска за здравето на работниците и определяне на конкретни мерки за отстраняване или намаляване на риска за здравето и безопасността при работа;

Оценката на риска обхваща всички елементи на работния процес

• Оборудването на предприятията – машини, съоръжения и др;
• Инструктажи за безопасна работа, квалификация и обучение на служителите;
• Оценка на средата на работа – осветеност, шум, електрическа безопасност;
• Определяне на цялостния микроклимат на работната среда;
• Определяне на физическото и психическото натоварване на организма на работника/служителя;
• Работна поза и движения на работника/служителя;
• Организация на трудовия процес и работното време;
• Определяне и осигуряване на средства за колективна и лична защита;
• Оценка на безопасността на помощните помещения и осигуряване на санитарно-битови условия на персонала;

Редът, начина и периодичността на извършване на оценката на риска за здравето и безопасността на работещите се определят от ЗБУТ

Всички разходи, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, са за сметка на работодателя.